Модул 1 събота, Май 1 2010 

Днес е светла дата! 1 май! Като нещо напълно нормално за откачалки като мен, противно на всички разбирания за почивен и празничен ден, днес бях на изпит. Първи опит 🙂 Нека разкажа:

На изпитите на БАД рядко се ходи по веднъж. Основното оплакване на повечето явяващи се ( и днес също ) е малкото време за изпита и недостатъчните материали за подготовка, а именно:
– учебник и 2 примерни теми от 1993г?!
– 120мин за 25въпроса с по 4 възможни отговора, някои въпрос на съобразения, други на 1страница сметки 🙂
Изглежда успешният кандидат трябва да умее да помни наизуст огромно количество формули и да смята като двуядрен процесор… Не защото формулите са трудни или нелогични, но са твърде много за да се запомнят и да нямаш време да си ги изведеш да речем…

Е както споменах, на мен ми бе за първи път (този модул) :). Така че ако съм го взела би било по-скоро доста щастливо, но нямам такова очакване… Една проста статистика на очакванията от изпита на мен и колегите е:
-брой точки от всички задачи: 60
-необходим минимум за взимане на изпита: 60%=>36точки
-Среден брой точки от решени задачи: 30
-Процент грешка: 20%
-Шанс за оцелване на допълнителни точки : 0.25 на въпрос (1 отговор от 4 възможни)
Е мързи ме да смятам натам 🙂 но изводът мисля е ясен… Въпрос на шанс и една доста неодверителна оценка на хипотезата за взимане на изпита! 🙂

Надявам се повече хора да НЕ са прекарали денят като мен, а да са се възползвали от хубавото и усмихнато време навън! 🙂

За пътищата и дупките родни…и софийски :) сряда, Апр 21 2010 

Едва ли ще съобщя някому новина, ако кажа че тази пролет дупките по пътищата достигнаха своя апогей!
Макар и да живея в София, последните ми разходки из България ме убедиха, че положението е трагично навсякъде. На места дупките са такива, че добре че си взех по-голяма кола, за да не падна в тях… или както се изрази един приятел „Едната ти гума влиза едновременно в две дупки“.

Не мога да не кажа и че се работи по въпроса. Факт е, че редовно сутрин сме в задръстване заради поредния изрязан за кърпене булевард. Макар и да не разбирам нищо от пътно-строителни и сие технологии, прави ми впечатление, че в повечето случаи се кърпи асфалт, който е напукан или слегнал, а големите дупки и изцяло разбитите улици си стоят непокътнати… Може би искат да „запазят“ цялото, и после да кърпят трагичното. Е ако има технически грамотни хора, ще се радвам да ми го обяснят 🙂

Иначе пресните ми впечатления:

  • След като закърпиха едното платно на Симеоновско шосе, снощи бяха изрязали големи части и от другото платно (в най-здравата му част), затова и реших днес да не минавам оттам 😉
  • Опитах нов маршрут от Младост до работа (Младост1-пазара до кръстовището на бул. България и бул. Гешов(Несторов)).
    Маршрута: По Бистришко шосе на околовръстното, слизане на България, ляв завой на Гоце Делчев и из уличките до мястото за паркиране.
    Резултата: Пристигане на работа за 15мин (вместо обичайните 45), приятно шофиране с по-висока средна скорост и по-нисък разход, по-малко светофари….е и някой и друг км повече :)
    Изводът:
    Май ще сменям трайно стратегията 🙂

На всички достатъчно луди глави като мен, с повечко бензин в кръвта, дето всеки ден палят колата за да излязат от вкъщи, пожелавам: леко, безаварийно, без задръстване и внимавайте с дупките, че ремонтът е скъп 😦

Ася

Житейски евентуалности събота, Апр 17 2010 

„Предметът на Житейските евентуалности е фундаментален за актюерството и представлява приложение на математиката, свързано с изчисления, касаещи плащания, които зависят от човешкото преживяване или смърт.“

Това е цитат от превод на учебника А.Нейл и Хайнеман, 1989г. „Житейски евентуалности“. Така и не намерих оригинал. 😦 Е надявам се поне в него да не пише наистина горното, защото определено не го намирам за смислено.

Не ме разбирайте погрешно… Ако това беше увод на някой икономически учебник, щеше да е една добра илюстрация на съдържанието. Но не-това не е. Това е част от професионален учебник, предназначен за математици, актюери, анализатори… И това се появява някъде към втората трета на учебник от 500 страници.

Само аз ли още гледам през розови очила?




Чула жабата, че подковават коня-вдигнала и тя крак! сряда, Апр 14 2010 

В последно време да имаш блог си е направо задължително…
Не се бях замисляла върху нуждата от това, но ми се прииска да мога да споделям с всички коя е поредната простотия, с която ще се боря…

Както някои знаят, а други ще узнаят, често усещанията ми за „справедливост“ и „равенство“ ме вкарват в епични битки с предизвестен провал. Защо провал ли? Ами защото както се казва „птичка пролет не прави“.

Надявам се да не ви отегча бързо-а вие сами преценете за мен…